Дълги години живях в Далечния Изток, по-точно в Китай, и всеки ден се опитвах и опитвам да правя паралел между българското общество и общвествата в страните по Света, които обиколих.
      Всеки път връщайки се в България заварвам все по-печална и за съжеление стряскаща реалност. Обезверени и озлобени хора, неграмотни и агресивни младежи, некомпетентни и арогантни политици, все по-мръсни градове и пълна апатия и бездействие от страна на обществото. Ако описвах някоя страна в Централна Африка или Южна Азия, едва ли гореописаната картина би изненадала някой, но когато говорим за страна членка на Европейския съюз през 2013 г., случващото се у нас е недоспустимо!
      За мен е необяснимо търпението на българските граждани по отношение на случващото се в България. Всеки ден гледам в новините как политиците ни обясняват колко добре живеем, как просперираме и видите ли всеки момент зад ъгъла ще видим дълго мечтания и изстрадан просперитет, висок стандарт на живот и цъвтеж на икономиката ни. От другата страна в реалния свят, обикаляйки България, виждам все по-бедни хора, все по-запустяващи градове, все по-брутална битова престъпност, все по-голяма безработица.... Хората живеят ден за ден, потънали в сладкия унес на евтин алкохол и пошла чалга и си казват: "Оцеляхме и днес!". Да мили приятели оцеляхме и оцеляваме, а кога ще започнем да живеем, а не да оцеляваме? Кога ще започнем да си пазим градовете и природата чисти? Кога най-накрая ще разберем, че не политиците определят съдбата ни, а действията на всеки един от нас? Че политиците са избрани да служат на нас, а не да се обогатяват безнаказано за сметка на нас? Тук сигурно мнозина ще кажат: "Да бе прав си, но в България и да се понадигнем файда никаква" Ще им отговоря с един личен пример. Преди година бях гост в БНР.  Обади се едно момче, може би около моите години (31) и ми казва: "Г-н Георгиев, аз съм много умен, но ужасно беден!" Казах му: "Не Ви познавам, но да приемем, че сте толкова умен колкото казвате, Вие не може да сте беден. Ще намерите своя начин да се реализирате в или извън България, в законна, незаконна сфера и т.н." "Да, но на мен това ми пречи, онова ми пречи..Попитах го: "А Вие какво правите, за да не ви пречат тези фактори?" Отговор:"Нищо". "Ами тогава нямате право да се оплаквате! Не може да стоите в хола, цъкайики с език и тупайки се в гърдите, колко съм велик и кадърен и как обаче никой не ме цени" Истината мили приятели е че ние чакаме някой да ни оправя живота, да ни гушка и успокоява и да ни уверява как тази година ще е трудно. но от догодина ще сме поне колкото средната класа в Германия добре. И ние му се усмихваме добродушно и уморено, и примирено плащаме поредната увеличена сметка на "любимите" ни монополисти. Всичко това ми прилича на състояние на национална кома или масов транс, вие си изберете. За петте години в които живях в "комунистически" Китай, бях свидетел на следния феномен: хората се борят и отстояват правата си повече от колкото у нас; работейки усърдно и стараейки се да подобряват уменията си и квалификацията си непрекъснато средната заплата в градовете стана от около 1200 RMB (около 300 лв) през 2007 г. до 5-6000 RMB (около 1200 лв) през 2012 г. Далеч съм от идеята да сравнявам мащабите на Китай и България, но искам да илюстрирам как едно общество с известни ограничения спрямо нашето, може да извоюва добър стандарт на живот и невиждан икономически ръст само за няколко години. Още по-малко искам да коментирам факта, че медийте в България са доста по-услужливи и цензурирани от тези в Китай. Китай има много проблеми и трески за дялане, но го осъзнава и се стреми да ги корегира. Ние също имаме и го осъзнаваме, но не правим нищо по въпроса. Чакаме поредния полуграмотен премиер или министър да ни оправи (и тук не визирам само кабинета Борисов, а и неговите предшественици). По-страшна е обаче неграмотността на нацията, която имам чувството, че в  последното десетилетие се налага умишлено в обществото ни чрез чалгата, безумията в образователната система, зомбирантето с евтини сапунки и пошли риалити формати. Хората загубиха ценностите си и забравиха да ги възпитават в децата си. Четенето се превърна в мръсна дума сред младите. А хората са казали: "Прост народ-слаба държава". Българинът се огъва под все по-непосилните сметки, които трябва да плаща. Роптае, псува, проклина, но ги плаща. Дали скъпи приятели, ако  80% от нас спрат да плащат сметките си, да не купуваме поне за седмица некачествени и прескъпи храни и стоки, монополистите и търговците няма да преразгледат търговските си практики и да започнат да ни третират, като клиенти, а не като ходещи банкомати. Повярвайте по Света това работи, просто е нужна малко вяра в собствените ни способности и да сме малко по-задружни. Няма компания, която да може, да осъди цял един народ колкото и да е мощна.
Иска ми се да напиша още много, много неща и се надявам да мога да го направя в следващите дни. Не пиша с надеждата, че някой ще се прехласне по моите думи или дори ще прочете всичко докрай. Пиша го защото ми се плаче, защото ме боли от случващото се у нас. Защото съм гневен от тази кома в която е обществото ни и се моля всеки ден да се събудим. Пиша го, защото аз съм един от вас добър или лош и искам да Ви кажа: СТИГА! СЪБУДЕТЕ СЕ! ОПОМНЕТЕ СЕ! БОРЕТЕ СЕ ЗА ЖИВОТА СИ, А НЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО СИ!

Иначе всичко си е точно така, благодаря за информацията за Китай, изобщо не съм изненадан.
Ако се хванем за думата кома, трябва да попитаме лекарите, но така като лаик бих казал, че леталния изход е с по-голям процент на вероятност :)
Поздрави!

Иска ми се обаче да споделите личният Ви опит за просперитет.

Ще се опитам да го споделя в следващите си постове, по един или друг начин :)
Поздрави!